Ти си човекът...и все пак...

Ти си човекът, до който искам да се будя сутрин... Ти си човекът, до който искам да заспивам вечер... Ти си човекът, чието лице искам да видя преди всичко останало... Ти си човекът, чието лице искам да е последното нещо, което ще видя преди да заспя.

Ти си човекът, до който искам да се будя сутрин... Ти си човекът, до който искам да заспивам вечер... Ти си човекът, чието лице искам да видя преди всичко останало... Ти си човекът, чието лице искам да е последното нещо, което ще видя преди да заспя...Ти си човекът, с който искам да започне денят ми... Ти си човекът, с който искам да завърши денят ми... Ти си човекът, в чиито очи искам да се взирам всеки ден... Ти си човекът, чиито ръце искам да ме прегръщат всяка нощ. Ти си човекът, чиито целувки искам да изгарят устните ми. Ти си човекът, в чиито прегръдки искам да се губя. Ти и само ти. В твоите очи откривам света, в твоите ръце се чувствам сякаш на сигурно място. Твоето име е на езика ми всеки път, когато започвам ново изречение...Ти, ти, ти...само ти... А теб те няма... И болката от твоята липса е почти физическа. Липсва ми топлината на твоето тяло, липсва ми топлината на твоя поглед. Липсваш ми ти. Липсва ми това, което си. Липсват ми нашите разговори. Светът е студен без теб, дори навън да е 40 градуса. И на мен ми е студено... И ми е зле... Боли ме...боли ме тялото, боли ме сърцето... Когато затворих очите и ушите си за теб, вече знаех, че никога няма да мога да затворя сърцето си. Ти си там, толкова дълбоко, че за да те извадя трябва да го изтръгна цялото. И когато нощем прегръщам възглавницата си, виждам твоето лице. Грях ли е? Грях ли е, че те обичам с цялата си същност, а не мога да бъда с теб? Грях ли е, че поисках да се разделим, защото мислех, че така ще ни боли по-малко? Грях ли е, че с раздялата ни сякаш се разкъсах на две, а те заболя и теб? Грях е... В такъв случай, съм готова да поема това, което заслужавам...Цялата болка, цялата отровна чаша...Всичко...И ако знам, че с това ще намаля болката, която причиних на теб, най-прекрасния човек на този свят, тогава съм готова вечно да горя в този ад, в който сама се захвърлих.... Автор: Александър Ненов